Тинтява е цвете с произход Азия и Тропическа Африка и е от рода на Gentianaceae (Тинтявови). Цъфти през лятото до началото на есента, от юли до средата на септември. Да се отглежда на защитени от слънце места, проветриви помещения без вятър. Полива се редовно, зимата се свежда до минимум, тори се веднъж месечно с течна тор, може да си го хванете с размножаване или с посаждане на семена.

Тинтявата е многогодишно растение, което има апетитовъзбуждащо, общоукрепващо и тонизиращо храносмилателната система действие. В народната медицина се използва като средство за подобряване на храносмилането, за подобряване на апетита, при спазми, при стомашни и чревни колики, при анемия, при жълтеница, при температура и  против глисти. Билката активира образуването на бели и червени кръвни клетки, което повлиява благоприятно върху имунната система. Външно се прилага при инфектирани рани.

Отвара, приготвена от 3 стърка синя тинтява помага при сърцебол, при гърлобол, кашлица, червен вятър, за апетит, за пречистване на кръвта, при запек, диария, дезинтерия, кръвохрачене, жлъчка, жълтеница, обриви, маясъл, подагра.

На жените в менопауза се препоръчва отвара от бяло вино, синя тинтява и люспи от лук.

Спиртна настойка от синя тинтява се прилага при трудно зарастващи рани.

Винена настойка от корени на жълта тинтява се приема против жълтеница, сърцебол, слабост, охтика, малокръвие.

При пясък в жлъчката се приготвя настойка от равни количества жълта тинтява, жълт кантарион и богородична трева в дървено масло, престояли 30-40 дни в бутилка на слънце.

С настойка от цветовете в дървено масло се лекуват рани.